Здравейте!Това е фен-сайт посветен на двукратните световните шампиони по фигурно пързаляне при танцовите двойки Албена Денкова и Максим Стависки.Приятно гледане!Оставете коментари и гласувайте в "Анкети" :)
Ако се докаже, че волята на дарителите, давали пари за оздравяването на Мануела Горсова, не е изпълнена, баща й ще носи наказателна отговорност.
Столичната районна прокуратура се е самосезирала по случая, след като bTV излъчи репортаж, в който Красимир Горсов е заснет да играе хазарт.
Това съобщ и говорителят на прокуратурата Руси Алексиев.
Предварителната проверка на магистратите ще трябва да изясни има ли данни за злоупотреби, които, освен морален казус, представляват и престъпление.
Ако се докаже, че волята на дарителите е нарушена, Горсов ще носи и наказателна отговорност за парите, изхарчени не по предназначение.
Трите банкови сметки с пари за Мануела от вчера са временно блокирани, за да не може принципалът Красимир Горсов да прави тегления от тях.
Очаква се другата седмица майката на Мануела да поеме попечителството над нея и да започне да оперира със сметките.
Досега има само четири плащания, извършени по банков път, за които има документи - за престоя в болницата, за хотел и за транспорта на Мануела до Израел.
Бащата на пострадалото от Стависки момиче играел хазарт с парите от лечението й
2008-08-19
Бащата на Мануела Горсова играе хазарт и заради порока си е харчил пари, събрани от дарения в сметка за лечението на дъщеря му в Израел, сигнализирали зрители на bTV.
Както знаете, момичето пострада при автомобилна катастрофа с Хамър-а на световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки.
В набирателната сметка от дарения са били събрани 270 хиляди лева. От телевизията потърсили Красимир Горсов с въпроси за финансирането на лечението на Мануела, за която хора и фирми събраха парите от съчувствие.
Горсов еднолично се разпорежда със сметката. Мануела е в клиниката повече от три месеца.
"Точна калкулация няма засега, защото има много допълнителни разходи. До средата на септември ще съм наясно, но без допълнителните разходи е 900 долара на ден", каза Красимир Горсов.
Според източници на bTV част от "допълнителните разходи" покрай лечението на Мануела е и хазартния порок на Красимир.
Информатори на медията, пожелали анонимност разказали, че Красимир Горсов, по-известен като бащата на Мануелка, е разпознат за първи път в софийско казино през от ноември миналата година.
Горсов посещава казино в близост до Военна болница, където Мануела лежеше преди да замине за лечение в Израел.
Според източниците на bTV той е завъртял през ротативките няколко десетки хиляди лева като е покривал хазартните си разходи при загуби с пари от набирателната сметка.
Репортери на телевизията заснели как бащата на Мануела залага големи суми и играе с банкноти по сто лева, като играе едновременно на няколко машинки. Кадрите са от май и юни тази година.
Пред камерата той отрече да е играл хазарт с пари от сметката на Мануела, въпреки че бе показан запис на Горсов, заснет на 8 юни 2008 година, в късния следобед.
Красимир Горсов си тръгна от bTV с обещанието да донесе документи, с които да докаже на зрителите ни и негови дарители как са изразходвани парите.
Мануела Горсова вече четвърти месец е в клиника за рехабилитация в Израел и до нея денонощно е майка й. На 2 септември Мануела ще празнува 19-ия си рожден ден.
Случаят Стависки, или - за прошката, човещината и надеждата
Не знам дали правосъдието ни е сбъркано или обществото. В сряда минаха ТРИ важни дела за извършени престъпления. Каква обаче е равносметката? Гледах телевизия, четох форуми в интернет и разбрах едно – най-големият престъпник в тази държава е световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, който излезе по-черен от наркобоса Митьо Очите и по-безотговорен от виновниците за трагедията пред бившата дискотека “Индиго”.
Та искам да задам няколко въпроса на будното ни общество, което е “за” справедливост и еднаквост на аршините. Къде, аджеба, е равноправието дори и само между тези 3 процеса? За смъртта на 7 деца решението е един човек с условна присъда от 3 месеца и глоби, като общата сума, която обвиняемите (четирима души) трябва да платят на родителите на загиналите и на съда е, забележете, някъде около 54 000 лв. По колко се пада на семейство? Сигурно няма да има и по 7000 лв., след като се заплатят таксите на съда. А наказанието от по 800 лв. глоба не е ли издевателство към родителите? И никой от обвиняемите не призна дори частичка вина или поне да се беше сетил да се извини на семействата.
Нека да анализираме и второто дело – на дългогодишния заподозрян като наркобарон Димитър Желязков, който най-после се изправи пред прокуратурата и призна – “Да, такъв съм. Искам споразумение и минимална присъда!” И какво се случи – веднага му бе предложено такова за “само” 4,5 години затвор. Защо “само” е в кавички, ами защото според прокурора Светлозар Костов има... 75 тома доказателства за различни престъпления, извършени от така наречения Очите и неговата команда. Въпросът ми е защо тогава му се предлага споразумение? И защо, както при делото “Стависки”, не се издириха поне част от потърпевшите родители от дейността на тази групировка, за да ги попитат съгласни ли са на такава договорка и по колко пари обезщетение ще искат за отнетото бъдеще на децата си? Сигурно магистратите си знаят защо. Но искам да попитам нашето общество къде точно изказа позицията си за тези 2 дела и присъди? Защо цяла вечер слушах колко безумно е решението по делото на Максим, а едва десетина зрители, които се обаждаха в телевизионните предавания, се сетиха, че в сряда всъщност се гледаха 3 дела. И друго – четох, че фигуристът яко е “шарил” на съдиите, за да го измъкнат. Е, на вас, хора, колко ви плати Митьо Очите, за да не се провикнете за по-сериозно наказание, колко ви дадоха виновните за трагедията в “Индиго”? Сигурно колкото и Стависки на властимащите. Но да кажем и за това дело. Стависки се призна за виновен, разкая се пред роднините на жертвата, което, разбира се, няма да им върне децата, но поне показа мъжество и доблест. Та присъдата е 2,5 г. условно с 5 години изпитателен срок, отнемане на шофьорската книжка за 4 г. и обезщетения в размер на над 260 000 лв., които дори самият бургаски съд призна за истинска рядкост. Виновен ли е Максим – спор няма, че е така. Той сам си го призна. Преди дни даже каза, че ако е от отсрещната страна, сигурно ще му се иска да убие човека, който му е причинил нещо подобно. Катастрофата ли е единствената му грешка? Не – казвам аз. Той е виновен, че с труд успя да постигне нещо в живота, вместо да излезе на улицата и да продава наркотици или да отвори дискотека, която не отговаря на изискванията за безопасност. Виновен е, че няма приятели с яки вратове, които да насъска срещу съдебната система и делото му да премине в забвение. Виновен е и за това, че на базата на постигнатото живееше спокоен и подреден живот, нещо, което липсва на обикновения българин. Тези причини са достатъчни на нас, българите, какъвто между другото е и Максим, да линчуваме човек, който дори не се опитва да смекчи вината си. Човек, който не избяга от мястото на инцидента, който не си плати за отрицателна алкохолна проба, който декларира въпреки обезщетенията, че ще продължи да помага на пострадалата Мануела според възможностите си.
Е, явно наистина Максим е най-големият престъпник в държавицата ни. Аз не си спомням случай, в който обществото с такава ярост се нахвърля срещу някого, бил той и доказан престъпник. Явно ако Ставийски влезе в затвора за 3 години, децата на това общество ще спрат да си провалят бъдещето, купувайки си наркотици от Очите, Ушите или поредния нагъл барон. Защо вместо с пяна на уста и безумен изцъклен поглед в очите да плюем по форуми и телевизии срещу един “провалил живота си” (по собствените му думи) световен шампион, не вземем да впрегнем тази негативна енергия в нещо положително. Защо ли? Защото така е по-лесно. Защото не държавата и съдилищата са виновни, че омразата и провалът на другия е основното нещо, което ни зарежда с енергия. Защото поне 99% от българите, които са плакали с успехите или неуспехите на НАЦИОНАЛНАТА ни двойка Максим и Албена, сега виждат смисъла на живота си в прибирането на РУСНАКА зад решетките. Той е друг и различен – руснак, успял със собствени усилия в и за България. И провалил сам живота си заради глупост. Нека не го съдим, след като той сам се осъди!
Гледайте Албена и Макс в предаването "Море от любов" http://www.divshare.com/download/3220486-344
Изразът "На Коледа се случват чудеса" може да звучи малко изтъркано и банално от прекалената употреба, но той все пак означава, че хората имат по-специални очаквания към този празник.
Той почти за всеки означава равносметка, но и очаквания за едно ново начало, нови надежди, нови възможности за реализация и изява.
Решихме, че именно дните около Коледа и настъпващата Нова година е времето да опишем черно на бяло някои настроения и разсъжденията на наши читатели и фенове на двукратните световни шампиони Албена и Максим.
Несъмнено - едни от най-обсъжданите през годината имена - в началото на 2007-а заради втората световна титла, а от средата на година насам - заради трагичната катастрофа с участието на Максим, при която нелепо загина 23-годишният Петър Петров, един млад мъж в разцвета на силите си.
Пишем тези редове с непременната уговорка, че не поставяме под никакво съмнение необходимостта от справедлив съдебен процес и адекватна на деянието присъда.
Но...Това е само едната страна на монетата.
Тук искаме да поговорим за опрощението - като хуманен и морален акт, за поисканата и дадена прошка.
Несъмнено - за всички е видно и едва ли някой смята, че е поза, проява на неискреност или добър артистизъм - Максим Стависки многократно преживя своя личен катарзис.
Той се сблъска със страшното, има силите да каже от своя страна - аз го сторих, виновен съм, готов съм да понеса заслуженото, а ние на свой ред сме убедени, че това го направи по-добър.
Независимо, че пред очите ни е гледката на смачкания джип и ридаещите роднини, независимо, че чуваме факти за промили и несъобразени скорости, не можем да не видим и едно тотално разкаяние и морално себебичуване.
И тук трябва да припомним - монетата има две страни.
Вярно е, че успелите, известните и богатите трябва да са пример за подражание и ако нарушат човешките и законови норми ги очаква двойно по сила обществено порицание.
Но е вярно и че човешката интелигентност предполага и диференциран поглед - който изкарва наяве шампиона, прославил България, предизвикал сълзите ни при вида на българския флаг - звучи банално, но е факт. Да, най-вероятно Максим е готов да се изправи пред съда и да приеме присъдата. Но той трябва да е готов и за друго - може би много по-трудно и страшно.
Да се изправи пред майката и да поиска прошка - извън наказателните кодекси и параграфите - акт на лично, човешко и морално опрощение.
Може би първоначално не лично Максим, а негови представители или близки - но такъв опит трябва да бъде направен. Само тогава - независимо от развитието на съдебното дело и евентуалната присъда, шампионът ще може да погледне хората в очите, ще излезе от вцепенението и самоналоженото отшелничество.
Защото майчината прошка е по-силна от всеки съд и присъда. Защото колкото и страшно и безсърдечно да звучи - животът продължава и след най-големите човешки трагедии.
И той трябва да се живее достойно и честно, а ние сме уверени, че Максим може това. Майката....Тя никога няма да забрави деня, в който е погребала сина си. Животът й ще премине с отпечатъка на огромната загуба и с чувството на невъзвратимост. Затова може би една дадена прошка ще има огромна стойност - човешка и морална.
Това ще е акт на надеждата, че въпреки всичко доброто в човека винаги надделява, това ще е урок по човещина за всички нас. В името и заради продължаващия живот...
Спортните журналисти в България: Не трябва да "убиваме" Стависки за назидание
Последна редакция: 10.01.2008, 12:16
Публикуване: 09.01.2008, 05:26
Ако не бе толкова известен, нямаше да се вдигне такъв шум, категорични са колегите
Вдругиден - на 10 януари, четвъртък, в Бургас започва делото срещу една от най-ярките спортни личности на България - руснака с наш паспорт Максим Стависки. През август двукратният световен шампион при танцовите двойки във фигурното пързаляне заедно с Албена Денкова катастрофира с алкохол в кръвта и причини смъртта на 23-годишния Петър Петров, а спътничката на загиналия - Мануела Горсова (18 г.), изпадна в дълга кома. «Топспорт» потърси мнението на водещи български журналисти с дългогодишен опит в медиите със следните три въпроса:
1. Да има ли прошка за Максим?
2. Как може той да изкупи вината си?
3. Спортната слава - бреме или смекчаващо вината обстоятелство?
Естествено, всеки от колегите има собствено мнение, но независимо от различията везните се наклониха към едно послание: Не трябва да „убиваме" Максим Стависки за назидание. Ако не беше толкова известен, около този случай, който наистина е възможно най-трагичният в живота на един човек, нямаше да се вдигне толкова шум". Ето ги и мненията.
Явор Геронтиев („24 часа)
1.Според мен трябва да има, като с това мнение не подценявам загубата и състоянието на семейството на Петър Петров, защото той няма как да се върне сред тях. Не съм първият, който го казва, но в България има прекалено много хора, останали ненаказани за по-големи или за серия престъпления само защото процедурата им го позволява или са си платили където и на когото трябва. Смятам, че евентуалната условна присъда е достатъчна мярка. Както каза самата Албена след катастрофата, Максим вече е наказан от съдбата и това ще му остане за цял живот. Много ме дразни опитът на определени хора, сред които и колеги, да се правят на герои и защитници на обществените интереси на гърба на Стависки, при положение че само преди по-малко от година сигурно са се редили на опашка за интервю.
2. Катастрофата ще тежи винаги на съвестта на Максим. Но той не е човекът, когото трябва да превръщаме в изкупителна жертва само защото е известен и за да покажем колко добре си вършат работата някои хора в държавата, които в други случаи се правят на ударени. Колкото до исканата кръвнина, това ще се реши в съда и не е нещо ново при подобни случаи.
3. Не знам, в тази ситуация като че ли и двете: от една страна известността, двете световни титли и статутът на национален герой са основание на много хора да погледнат със снизхожение на случилото се през август. Но пък други настояват за максимално наказание точно защото е популярна личност и трябва да служи като пример за назидание. Според мен по-голяма част от вторите избиват комплекси на гърба на Максим. Сега им е паднало да пишат на воля какъв руски идиот и пияница е в действителност. Приятел ми е, но не го оправдавам изобщо. Какво ще стане по-нататък, не знам и мога само да чакам решението на съда.
Крум Савов (НТВ)
1.Зависи за каква прошка става въпрос - за морална или за съдебна. Моралната винаги може да се даде, но съдебната... Трябва да има, разбира се, някакво възмездие. Всъщност проблемът е в наличието на алкохола. Иначе на абсолютно всеки един от нас може да се случи това, което стана с него.
2.Той като че ли поизпусна някои моменти, или поне аз останах с такова впечатление. Знам ли, може би трябва да поеме изцяло лечението на момичето - на Мануела, което изпадна в кома. Това е един възможен път.
3.Отговорът на този въпрос е и в двете посоки. В неговия случай славата се оказа огромно бреме заради шума, който се вдигна след трагедията. Много хора искаха да покажат отношение и да коментират. Хиляди такива случаи минават встрани от общественото внимание и потъват бързо в забвение. От друга страна спортните постижения са негово предимство, защото наистина той е дал изключително много на България, без да е българин. Така вдъхва респект и уважение към себе си от страна на хората и те са готови да проявят съпричастност и съчувствие към него.
Георги Пехливанов („Меридиан Мач")
1.Аз поставих в своята анкета Албена Денкова и Максим Стависки под №1 за годината в България, защото двете неща - спортното постижение и катастрофата, за мен нямат нищо общо помежду си. Едното е супер световен връх, плод на усилия и умения, а другото е... просто съдба. Моето мнение е, че прошка трябва да има, защото самият Максим показа с всичките си действия, че е готов да понесе наказанието си. Той не се скри при перспективата от влизането в затвора, застана пред медиите и говори.
2.По принцип вината за отнемането на човешки живот не може да се изкупи с нищо. Единственият начин в случая според мен е той да получи прошката на родителите на загиналото момче, като се изправи пред тях и я поиска очи в очи. Една такава среща на всяка цена трябва да се състои, независимо дали майката и бащата на загиналия Петър Петров простят на Стависки или не.
3.Мисля, че за разлика от случаите с Георги Калоянчев и Кирил Маричков славата бе бреме за Максим Стависки. Двамата с Албена точно в този момент бяха на върха. Още повече ние, българите, се обръщаме много бързо и рязко в отношението си към дадена публична личност. Просто ни е такъв манталитетът. Скачаме рязко от едната крайност в другата.
Сашо Йовков (БНТ)
1. В живота прошка има, но в случая няма как да се случи за Максим. Според мен той най-трудно ще се примири със самия себе си, със собствената си съвест.
2. Максим се покая. Той направи това пред всички, но пред закона всички сме равни.
3. Спортната слава в случая е утежняващо вината обстоятелство, защото стават куп произшествия, за които никой не казва и дума. Случаят с Максим стана обществено достояние заради него самия. Пред закона няма спортна слава, защото, пак ще повторя, всички сме равни.
Владимир Николов (агенция „Фокус")
1. Според мен трябва да има прошка за Максим. Той е допринесъл за България много повече, отколкото мнозина, които се бият в гърдите, че са българи. Албена и Максим незаслужено бяха пренебрегнати в класацията за спортист на годината и останаха втори заради трагедията, която ги сполетя. Изпитвам уважение към Станка Златева, но Максим и Албена успяха да стъпят за втори път на световния връх в спорт, в който е много по-трудно да пробиеш.
2. Ако зависи от мен, бих организирал подписка за желаещи да излежат присъдата на Максим Стависки частично или солидарно с него, ако се стигне до такава. Налице е катастрофа след употреба на алкохол и смъртен случай в резултат от нея. Най-лошото е, че Максим бе лице на кампанията „Не карам пил"!
3. Нека всички, които го съдят, да си отговорят на въпроса: „Колко полезен би бил Максим за България в затвора и колко може да е полезен, ако не е зад решетките?"
Делян Кючуков (в."Сега")
1. В случая очаквам справедливо правосъдие.
2. Вината си Максим може и трябва да изкупи според закона. В закона е определено какво следва при подобно провинение.
3. В България понякога спортната слава е смекчаващо вината обстоятелсвто. В този случай не би трябвало да стане така.
Изповедта на Максим Стависки
18.10.2007 16:05
София, БТА
Днес ще се изповядам пред вас. Не търся оправдание. През всички трудности в нашата спортна кариера медиите сте ни подкрепяли. Сега търся разбиране, а може би и съвет. Това бяха първите думи на двукратния световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, който днес за пръв път официално се срещна с медиите след катастрофата, която предизвика.
На 5 август Стависки предизвика катастрофа в района на р.Ропотамо. Той е обвинен в причиняване по непредпазливост на смъртта на Петър Георгиев Петров /24г./ от Сливен, причиняване на тежка телесна повреда на Мануела Красимирова Горсова /19г./ от Велико Търново и леки телесни повреди на други две лица.
Той помоли да не се спекулира в политически с жертвите и пострадалите.
Максим Стависки не е поискал съкратена съдебна процедура, но според медиите такава му е била отказана от прокуратурата. Според съдебното право съкратена съдебна процедура може да има, ако Максим Стависки се признае за виновен.
Засега обаче той не може да се признае за виновен, защото все още не за завършили всички експертизи.
"Катастрофата стана за няколко секунди. Имам определено съмнение за пътната експертиза. Нямам спомен да съм пресякъл разделителната линия на пътя. Искам първо за себе си да изясня какво се случи", каза Максим.
Двамата с Албена Денкова нямат никакви планове за бъдещето.
"Сега не мога да мисля за кариера си в бъдеще. Аз отмених всичките си участия в шоу програми. Всички приятели ни дават съвет да продължим, но не знаем как да го направим в момента", добави той.
"Обичам България и исках да прекарам целия си живот тук, но сега не знам какво ще се случи. Зависи от това дали хората ще ми простят тук", каза още Максим.
Стависки добави, че е бил на много сериозна диета в дните преди катастрофата заради предстоящи участия на галаспектакли.
"В никакъв случай не съм бил пиян. Дори, когато се качих в колата забравих, че съм пил. Първо ми беше взета проба с дрегер, която отчете 1.18 промила алкохол в кръвта. Веднага след това кръвната проба показа 1.1 промила. Полицаи ме спряха малко преди Приморско. Карах с 40 км/ч. Поискаха ми документите и аз ги попитах защо ме спират. Казаха ми, че се движа много близко до микробуса пред мен.
Доколкото знам от съда трябваше да ми предложат споразумение, но това не стана. Не съм се пазарил с прокуратурата", добави световният шампион.
На пресконференцията стана ясно, че майката на Максим Стависки е претърпяла операция преди няколко дни, след като се е поболяла след инцидента.
"Чак сега разбирам колко сме били щастливи преди катастрофата. Сега вече сме на дъното. Това, че пострадаха невинни хора е ужасно. Разбирам, че съм извършил престъпление срещу хора - срещу жертвите, срещу пострадалите, срещу Албена и срещу самия себе си. Вчера бях световен шампион, любимец и идол на много хора, а сега съм престъпник. В такъв момент не се чувствам като световен шампион, а като безпомощно същество. Срам ме е да погледна хората в очите. Чувствам се зле, че не спасих Петър, че Емануела е зле. Слава богу, че Йоана и Валентин са добре. Това, което преживяваме е ужасно. Не можем да се съвземем. След катастрофата не можех да спя, мислех само за Емануела. След това като видях моите близки, които бяха в шок, реших да не показвам слабостта си. Готов съм да понеса отговорност, да бъда изкупителна жертва, ако някой е готов да гарантира, че войната по пътищата ще спре. Искам да помоля, ако имам това право, да не се спекулира политически с жертвите", каза още Стависки.
Той благодари на Албена за подкрепата.
"За нас няма бъдеще в момента. Живеем ден за ден, Плановете са едно, а това, което се случва съвсем друго", смята Денкова.
"Пазех мълчание заради следствената тайна, която вече е открита. Много често напоследък се задава въпросът - Каква присъда да получи Максим? Не мога да отговоря на този въпрос. Как щяхте да реагирате вие, ако ваш близък се окаже на моето място", добави Стависки.
Той е бил на подводен риболов, прибрал се е вкъщи и е изпил "две-три глътки домашна ракия" в деня на катастрофата. Според него се усеща тенденциозно отношение към него в прокуратурата.
"Не искам да коментирам прокуратурата, но адвокатите ми казаха, че има тенденциозно отношение. Видяхте с каква бързина стана всичко. Имам усещането, че обвинението вече бе готово и чак след това се проведе следствието", добави Стависки.
Фигуристът допълни, че няма нищо вярно в информацията, че е бил пиян и некоординиран.
"Обичам екстремните неща, както и да карам с висока скорост и в този момент не съобразих, че карам толкова бързо. Така стана инцидентът, за което много съжалявам и ще понеса всяко наказание, което ми наложат", каза още Стависки.
"Винаги сме били безкрайно искрени и откровени с медиите. Не мислим да изменяме на себе си, защото само това ни остана. Тази среща днес не е инициирана и обсъждана с адвокати. Тя е спонтанна. Искаме да разкажем как се чувстваме. Няма какво да губим", добави Албена Денкова.
Взех си поука от катастрофата. Аз станах поука за цяла България, един лош пример. Никога няма да забравя това, каза световният шампион Максим Стависки на пресконференция днес.
"Всички видяхте какво може да се случи, когато не спазваш определени правила. Поуката е голяма. Това ще остане завинаги в моята съвест. Чух много отрицателни изказвания относно мен. Не мога да виня хората, аз си го заслужавам. Благодаря на тези, които ни подкрепиха. Те ми помогнаха да продължа да живея", каза още Максим Стависки.
"За последните дни разбрахме, че за съжаление може да разчитаме само на семейството и на единици приятели. Всички други се изпариха. Трябва да продължим да се борим и да намерим за това сили в себе си", добави Албена Денкова.
Стависки добави, че е отишъл в болницата веднага след инцидента, след като е бил научил, че Петър е починал. Лекарите са го уведомили подробно за състоянието на пострадалите, но са го посъветвали да не се среща с тях.
"На следващата сутрин се видях с родителите на Емануела. Те ме молеха да им върна детето. Обещах, че ще направя всичко възможно. Но в тази ситуация каквото и да им кажа ще се разбере погрешно. Нямам думи, които да кажа на майката на Петър. Искам само да благодаря на ръководството на ВМА. Много съжалявам за случилото се", добави Стависки.
Той каза още, че го било срам да гледа хората в очите и затова не е ходил всеки ден в болницата, но се е обаждал по телефона на лекарите на Емануела.
Относно предложението за поправка на закона на МВР за повишаване на промилите алкохол в кръвта на шофьорите Максим Стависки каза, че тя няма нощи общо с него.
"Болно ни е, че сме потърпевши от тази ситуация. Може би повечето хора си мислят, че като сме известни искат да ни помогнат. Ако не бяхме постигнали нещо в спорта може би този инцидент щеше да попадне само в хрониките. Но сега всичко, което се пише по вестниците е във вреда на Максим", каза Албена Денкова.
Според Максим Стависки в момента от прокуратурата за строги в него и той е съгласен да стане изкупителна жертва, ако войната по пътищата спре.
"Нямаме никакви очаквания - от никого и от нищо. 2-3 седмици не излизахме от стаята. Беше ни срам дори да се покажем на балкона. Толкова много беше отрицателните и негативните неща, които се изляха за нас. Не сме го очаквали", заяви още Денкова.
"Заслужих тази реакция. Ще понесем всичко, защото за пострадалите е най-тежко", добави Стависки.
Списание Max
12.2007
Последните седмици Максим Стависки е с шиниран крак у дома си. Травмата е в следствие на тежката катастрофа. Той трудно се движи. Не гледа телевизия, рядко посяга към вестниците. Дните на Максим след фаталния 5 Август, си приличат.
Двукратният световен шампион по фигурно пързаляне рядко напуска дома си. Вижда се само с неколцина близки приятели, интересува се от състоянието на пострадалото момиче. Чете, проверява пощата си в интернет. Мисли.
Максим се е променил. Мълчи. Отказва интервюта, срещи. Говори спокойно по телефона.
За няколко месеца след пътният инцидент в медиите се появяват всякакви мнения и коментари. От крайните викове " разпни го " до приятелските " Ние сме с теб ". КАК СТЕ ?
- Може би малко по - добре в сравнение с първите дни след катастрофата. Поне шокът отмина, сега е в други граници. Опитвам се да се справям, доколкото мога с обстоятелствата. Живея без планове.
КАК МИНАВА ЕДИН ВАШ ДЕН СЕГА?
- Всяка сутрин ставам в 9. В момента имам контузия на коляното, счупена капачка, което допълнително ме обездвижва, и се налага да спазвам диета. За разлика от времето преди катастрофата ежедневната ми активност сега е много малка. Рядко излизам, трудно ми е да се отпусна, да забравя, да съм като преди... нищо не е както беше, усещам погледите на хората, не съм се сблъсквал директно с неприятни коментари но усещам злоба, но постоянно се чудя какво ли мислят те за мен сега...
КОГА ЗА ПОСЛЕДНО СЕ ПОЧУВСТВАХТЕ ЩАСТЛИВ?
- Когато се върнахме от Токио с втората световна титла...Усещането за това вече ми се струва като в друг живот, като спомен, който дори не е мой...
КАКВО СИ МИСЛИТЕ КОГАТО СЕ СЪБУЖДАТЕ СУТРИН?
- Събуждам се с мисълта за това какво предстои през този ден, тъй като сега живея без планове и бъдеще.
МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ НЯКОГА ЩЕ БЪДЕТЕ ОПРОСТЕН?
- Зависи от кого търся прошка...Не очаквам такава от близките и роднините на пострадалите...
КОЕ БЕШЕ НАЙ - ЛОШОТО ВРЕМЕ ЗА ВАС?
- Първият месец след катастрофата...Новините от болницата за смъртния случай, за комата на Мануела...Трудно ми беше да разбирам от медиите, че съм враг №1 в България.
КАКВО ВИ КРЕПИ В МОМЕНТА?
- Отношението на приятелите и най - близките ми - семейството на Албена и моето.
СЪЖАЛЯВАТЕ ЛИ СЕ?
- Не. От спорта съм свикнал да не съжалявам, а да се боря.
С КОГО СЕ ВИЖДАТЕ СЕГА?
- Най - близките ми хора са семейството ми и това на Албена... Имам приятел от първия ден в България - Стоян, който е бивш фигурист и в момента треньор на деца в нашия клуб. Другият човек, с когото се виждам ежедневно е Стас - руснак, хокеист в " Славия ", а е и приятел на сестрата на Албена. Със Стоян и Стас сме като братя.
Често се срещам и с нашия физиотерапевт - Косьо Ганчев, чиято помощ в спорта го превърна в наш приятел.
КОЙ Е НАЙ - ЯРКИЯТ ВИ СПОМЕН ОТ ДЕНЯ НА КАТАСТРОФАТА?
- Често виждам бялата разделителна линия, която се боря да не премина. Останалото е като в мъгла.
КОЙ БЕШЕ ПЪРВИЯТ ЧОВЕК НА КОГОТО СЕ ОБАДИХТЕ В ОНЗИ МОМЕНТ?
- Обадих се на Албена, защото само нейния телефон помнех наизуст, моят беше разбит на части... Обадих й се, но не за да й кажа какво се е случило, а за да попитам за телефона на Драго.
КАКВО КАЗАХТЕ НА АЛБЕНА?
- Не й казах аз, тя сама разбра...Първоначално не искаше дори да говори с мен, беше прекалено ядосана и стресирана.
И КАКВО ВИ КАЗА ТЯ?
- Не помня какво точно ми каза - дадох телефона на Драго да говорят. КАК СЪОБЩИХТЕ НА РОДИТЕЛИТЕ СИ ЗА ТАЗИ ТРАГЕДИЯ?
- Не исках да ги безпокоя, но си давах сметка, че ще разберат и ако не им кажа аз, ще научат от медиите и интернет, което е още по - лошо. Знаех, че за тях това ще е страхотен удар и реших, че е най - добре да им кажа лично.
Те са родители, за тях най - важното беше, че съм жив. Сега са зад мен във всичко, което ми се случва и понасят последствията наравно. Притеснявам се за здравето им, наскоро майка ми претърпя операция.
КАКВО СЕ СЛУЧИ С ШОУТО " ЛЕДЕНА ЕПОХА ", В КОЕТО ТРЯБВАШЕ ДА УЧАСТВАТЕ С АЛБЕНА?
- Имахме покана от Авербух за участие в телепроекта, но аз отказах, тъй като нямах желание да се занимавам с нищо. Да, трябваше да участваме в галаконцерта в Беларус, но отказах поради контузията си.
До този момент отказвах участия, но все повече си давам сметка, че и без това доста съм прецакал живота на Албена, за да продължавам така. Ние сме двойка и ако аз откажа, тя също не може да продължи. А това е нашата работа, нашият живот.
КАК ПРИЕХА ВАШИЯ СЛУЧАЙ КОЛЕГИТЕ ВИ В РУСИЯ?
- За съжаление в Русия такива пътни инциденти се случват всеки ден и по много пъти... Колегите ни бяха шокрани и разстроени, звъняха ми, за да ме чуят и да предложат помощта си. Питаха ме за истината и искаха да знаят какво се е случило, защото медиите заложиха на сензацията, а не на фактите.
ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ БЪДЕЩЕТО БЕЗ АЛБЕНА ДО ВАС?
- Не си представям нито миналото,нито настоящето,нито бъдещето без нея.
КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ СЦЕНАРИИ НА ЖИВОТА ВИ ОТ ТУКНАТАТЪК?
- Със сигурност този сценарии, който сега живея, никога не е бил в плановете ми. Обикновено не планираме нищо, живеем тук и сега, особено в момента.
ПРЕДСТАВЯЛ ЛИ СТЕ СИ ПОНЕ ЗА МИГ, ЧЕ ВЛИЗАТЕ В ЗАТВОРА?
- Като всеки нормален човек не искам да мисля за това.
КАКВО РАЗБРАХТЕ ЗА СЕБЕ СИ СЛЕД ТОЗИ ДРАМАТИЧЕН УДАР?
- Разбрах, че няма безгрешни. Че никой не е застрахован. Че няма вина без наказание. Че славата има и обратна страна на медала. Че хората са способни на безкрайна подлост, за да спечелят нещо за сметка на чуждото нещастие...
КОГА БЕШЕ ПОСЛЕДНИЯТ ПЪТ КОГАТО ПИХТЕ?
- В момента пия. Вода.
КОЛКО ПИЕХТЕ ПРЕДИ?
- Пиенето на алкохол винаги е било съобразено със спортния ми режим, което означава много рядко. Алкохолът никога не ми е бил хоби или самоцел.
СЛЕД ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ С ВАС, НЯКОГА ЩЕ СЕ КАЧИТЕ ЛИ НА КОЛА ОТНОВО, ДОРИ ДА ИМАТЕ ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ?
- Да. Имам доста здрава психика, въпреки че никога няма да забравя инцидента. Взех си поука. Надявам се да съм бил за урок на всички хора.
НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА ВИЕ КАЗАХТЕ: " ИМАМ УСЕЩАНЕТО ЧЕ ОБВИНЕНИЕТО ВЕЧЕ БЕ ГОТОВО И ЧАК СЛЕД ТОВА СЕ ПРОВЕДЕ СЛЕДСТВИЕТО. " КАКВО ВИ НАКАРА ДА СМЯТАТЕ ТАКА?
- Без да съм специалист, усетих че следствието се подвежда от обвинението. Сякаш задачата на прокурора Костов беше да докаже вината ми, без да установи пълната истина.
ОЩЕ ЛИ ИМАТЕ ТОВА УСЕЩАНЕ?
- Да. Обаче общественият интерес сега не е чак толкова голям. ВИЕ НЕ СТЕ КРИЛ, ЧЕ ОБИЧАТЕ ДА КАРАТЕ С ВИСОКА СКОРОСТ. ИМАЛ ЛИ СТЕ ПРЕДИШНИ ИНЦИДЕНТИ НА ПЪТЯ?
- Не съм правил никакви сериозни нарушения на пътя и нямам актове. Но имам една случка от преди около 3 години. През нощта пътувах от София към морето. На прав участък и празен път по магистралата карах след едно БМВ на около 50 метра дистанция. Скоростта и на двете коли беше висока. Всичко беше спокойно до момента, в който изведнъж БМВ-то започна да се върти. Разминахме се на косъм. Спрях, върнах се при колата, която беше на средата на пътя. Човекът беше в шок. Едва пусна волана, казвайки че не знае какво е станало и не е в състояние да дръпне колата от пътя. Наложи се аз да я преместя. Останах с него около 30 минути и след това го ескортирах до най - близката бензиностанция. Оставих го, щом видях че се съвзема. След този случай в продължение на месец не съм карал с повече от 80км/ч. Но всичко отмина и за съжаление не си взех достатъчно поука от тази случка.
НЯКОГА ПРЕДЧУВСТВАЛ ЛИ СТЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ НЕЩО ТОЛКОВА ФАТАЛНО?
- Повтарям думите на един служител на КАТ, който участваше в тв предаване след катастрофата: " Нито един човек, без изключение, дори и секунди преди катастрофата не вярва, че това може да му се случи."
НА ИЗВЕСТНИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ ЧЕСТО ИМ СЕ РАЗМИНАВА НА ПЪТЯ. ТОВА ОЗНАЧАВА ЛИ, ЧЕ ОТГОВОРНОСТТА СЛЕД ТОВА ТРЯБВА ДА Е ДВОЙНО ПО - ГОЛЯМА?
- Аз лично не усещам, че ми се разминава. Смятам, че отговорността трябва да не е двойно, а безкрайно по - голяма.
НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА НЕ ПОЖЕЛАХТЕ ДА КОМЕНТИРАТЕ ЗАЩО ИМА РАЗЛИКА В ЕКСПЕРТИЗАТА И ПОКАЗАНИЯТА ВИ ЗА КОЛИЧЕСТВОТО АЛКОХОЛ В КРЪВТА. СЕГА ГОТОВ ЛИ СТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ?
- От компетентни източници разбрах, че това е пълен абсурд. Дрегерът показа 1,18. Кръвната проба, която бе взета около 30 минути след катастрофата, показа 1,1 промила. Другите резултати са изчислени по някакъв странен начин и според професионалистите не могат да се считат за верни.
ПАК НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА ВИЕ КАЗАХТЕ, ЧЕ СТЕ КАРАЛ С НЕСЪОБРАЗЕНА СКОРОСТ. СЛЕД СРЕЩАТА ВИ С ЖУРНАЛИСТИТЕ СЕ ПОЯВЯВА СВИДЕТЕЛ, КОЙТО ТВЪРДИ, ЧЕ ДРУГАТА КОЛА СЪЩО СЕ Е ДВИЖЕЛА С НЕСЪОБРАЗЕНА СКОРОСТ. СМЯТАТЕ ЛИ ДА СЕ ОПРЕТЕ НА ТОЗИ СВИДЕТЕЛ?
- Това е решение на адвокатите. Смятам, че прокуратурата трябва да разгледа показанията на всички свидетели и участници. Този конкретен свидетел е и пряк участник, защото колата му е ударена от хвърчаща част от моята. Водещият делото прокурор не го е взел предвид.
СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ МЕДИИТЕ ОТРАЗЯВАТ ОБЕКТИВНО ВАШИЯ СЛУЧАЙ?
- Разбирам, че такъв инцидент за тях е сензация. Липсата на пълна и детайлна информация ги кара да доизмислят и не мога да ги обвинявам за това. Почти всички от журналистите ни звъняха за информация, но ние спазихме молбата на прокурора за следствената тайна и отказвахме да коментираме. За разлика от него самия.
КОЯ Е НАЙ - ГОЛЯМАТА ЛЪЖА, КОЯТО ЧУХТЕ ЗА СЕБЕ СИ В ПОСЛЕДНИТЕ МЕСЕЦИ?
- Имаше доста лъжи, но аз знам истината за себе си и се старая да не им обръщам внимание. Това е и един от съветите на приятелите ми.
КАКВА СЪДБА ЩЯХТЕ ДА ИМАТЕ, АКО НИКОЙ НЕ ВИ ПОЗНАВАШЕ ПРИ СЪЩИЯ ИНЦИДЕНТ?
- Съдбата не може да се прогнозира. За мен измеренията на този инцидент не варират заради това, че съм популярен.
СЪЖАЛЯВАТЕ ЛИ, ЧЕ ДОЙДОХТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ В БЪЛГАРИЯ?
- Нито за миг не съм съжалявал.
ПОВЕЧЕ РУСНАК ИЛИ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИН СЕ ЧУВСТВАТЕ ДНЕС?
- Аз съм Руснак, но винаги съм се гордеел, че имам българско гражданство. Стана ми гадно, че когато печеля за България, за всички тук съм български шампион, а когато стана инцидентът, веднага се превърнах в " пиян, залян руснак ".
ОБИДЕН ЛИ СТЕ НА НЯКОГО ДНЕС?
- На себе си, че допуснах това да се случи.
С КОЯ ИЛЮЗИЯ СЕ РАЗДЕЛИХТЕ ЗАВИНАГИ?
- Никога не съм имал илюзии, за да се разделям сега с тях.
НА КАКВО СЕ НАДЯВАТЕ?
- На нищо. Разчитам на себе си и близките си хора.
КАК БИХТЕ ИСКАЛ ДА БЪДЕТЕ ЗАПОМНЕН?
- Като световен шампион, човек, станал повод за гордост и щастие на голяма част от българския народ, носител на най - високото отличие на България - орден " Стара планина ", което сме заслужили с Албена.
Човек, който преподаде два коренно различни жизнени урока - ако се бориш, можеш да се изкачиш от нула до върха и как един миг неспазване на правилата преобръща живота ти.
Максим Стависки видя истинската България
С голямо възхищение и гордост гледах преди близо година и половина, как нацията се обедини от победата на българската танцова двойка в Канада. Любовта и възхвалите се сипаха от всички страни и по форумите четях невероятни коментари. Всеки се надпреварваше да се хвали, от колко време ги следи и как се е дразнил „цял живот” на съдийските тесли. Тогава реших, че моята представа за хората, които следят фигурното пързаляне е неточна. Мислех си, че са много по-малко. И останах доволна.
Сега разбирам, че това са били същите тези хора, които в момента говорят без много да мислят. Просто защото модата е такава.
Ако преди беше модерно да ги превъзнасят, сега е да ги плюят. Максим Стависки допусна грешка. И не че някой очакваше от народа единодушно да го обяви за невинен, но дали беше редно единодушно да го осъди!?? Злобата , завистта, дребнавите души, и омразата към собствения му живот, го накараха да се обърнем срещу един честен, открит , отговорен и слънчев човек. Да го свали от пиедестала в калта и сипе обиди и ругатни в решително надбягване един с друг. Лошото е, че трагедията за всеки свършва с изключването на компютъра. Но тя остава за истинските участници в нея, а прочетените думи болят дълго време. Каквото и да кажат двамата сега, малко хора ще им повярват. И не , защото не са искрени. А защото няма по-глух, от този който не иска да чуе. Убедила съм се, че по-страшно нещо от предубеден, силно субективен и гневен човек няма. А българина лесно се превръща в ужасяваща комбинация на тези типажи. Всъщност не знам доколко хората са виновни. Представителите на Четвъртата власт в старанието си да измислят по-голяма сензация, ги омотаха в куп лъжи. Както се казва „щом вестниците пишат , че сестра ти е проститутка, иди доказвай, че нямаш сестра”. Жалко ,че медиите не осъзнават наистина решителната си роля в обществото. Но се отказвам да коментирам журналистиката у нас, защото имам краен срок за статията.
Сега очаквам да ме попитат „Ако Максим беше блъснал твой близък?” Писна ми от този въпрос. Първо, защото думите ми никога не са били насочени към роднините на пострадалите , а към останалите хора. И второ, защото въпроса е хипотетичен – Максим не е ударил мой близък. От тук следва аз да задам въпроса „Ако аз или ти ударим човек?” Преценете вие коя от двете хипотези е с по-голям процент вероятност да се случи.
Жалко, още един сапунен мехур се спука – илюзията ,че България може да обича. Защото независимо от финала на случая, в двама страхотни спортисти и големи хора ще остане горчилката, че не са били разбрани и третирани като престъпници от рода на наркобосовете. Сигурна съм, че ще имат предложения за работа в чужбина. И ако не беше любовта ми към спорта и личното ми убеждение, че желаят да останат тук, щях да им купя самолетните билети.
Суперпрах за нечисти съвести
Максим Стависки е удобна жертва, с която да измият цялата кал от лицето на обществото
Не 1,1, а 1,2 промила май бил алкохолът в кръвта на Максим Стависки, когато катастрофирал. Новината роди след големи мъки Бургаската прокуратура. Сензация обаче няма, защото нашата прокуратура си я знаем: тя е строга само когато става дума за PR. Когато трябва да доказва тежки престъпления, да вкара в затвора организирани бандити и политици - хич я няма. Падна й в ръчичките световен шампион по фигурно пързаляне и някакви прокурори съзряха възможност да станат известни. С какво - няма значение, важното е да попаднат под прожекторите. Както е казал Салвадор Дали: "Важното е да си известен, не е важно с какво." Така измислиха това нещастно съобщение за разликата в промилите на фигуриста. Дабре, открили са нещо, но и това не го заявяват открито, ами бробутват информация на медиите с дежурната уговорка: "Ама няма да ми цитираш името." Затова и медиите са принудени да шикалкавят с поредното "май", "може би", "източници от прокуратурата" и т.н.
Огнян Стефанов
Frognews
Правилно сте ме разбрали, опитвам се да защитя Максим Стависки.
Катастрофата е факт, който не може да бъде върнат. Такива стават всеки ден, всеки час, всяка минута по света, а у нас - даже и по-често. Има убито момче, има момиче в кома. Това не е просто страшно, това е самият ужас! Имам близки, загинали в катастрофи, самият аз съм преживял две доста ужасни премеждия, загивали са хора пред очите ми. Но такъв е животът. Понякога е чист късмет да оцелееш, друг път смъртта прибира някого по най-нелеп начин. Откакто има коли и пътища, има и жертви. За тях, жертвите и техните близки, несправедливостта винаги е 100%. За подобна загуба няма утеха, както и няма наказание за виновните, което да ги удовлетвори.
Такъв е случаят и с Максим Стависки. Но не съвсем, защото той е име, известно в цял свят. Може би именно заради това, защото е успешен човек, толкова хора искат да бъде смачкан унизен, пратен в затвора до живот. Странно нещо - забравяме кървави драми с доста повече жертви и промили, но искаме точно Максим да измие цялата мръсна кал от лицето на обществото ни. Той, известният, успелият, красивият, умният да плати заради всички нас!
Ще припомня само няколко автобаталии, които обществото изтри от паметта си сякаш с вълшебна пръчица. Март 2007, край Слънчев бряг загиват трима младежи и 4-годишно дете. През 2002 г. две момчета и едно момиче загиват край Велико Търново. Абитуриентите Мария и Десислав са премазани от пиян шофьор край Враца. Той обаче се оказва зет и син на местни велможи от полицията и прокуратурата и сега си гледа кефа на свобода. През 2005 г. момче и момиче загиват в Пловдив. През 2004 14-годишно момиче е убито на тротоара от 19-годишен пийнал младеж. На 5 януари 2001 - 16-годишната Елеонора е застреляна от пиян полицай, който също сега си е вкъщи. На 6 май 2007 г. пиян уби 17-годишно момиче край София; 17-годишен от Пазарджик, пиян и без книжка уби двама и рани още трима в София. Пияният Александър Александров уби жена и рани тежко 9 души пиян на спирка "Плиска" в София. След това бе пуснат. Направи втора катастрофа, отново пиян. Сега пак е на свобода! Пиян полицай уби цяло семейство в столичния кв. "Дружба" и избяга от местопроизшествието. И той си е вкъщи, защото величави обвинители не могат да докажат очевадната му вина.
Е, за какво става дума, ми кажете? Стависки ли е виновен за ширещите се безхаберие, некадърност и подкупност? От всички споменати примери Максим Стависки е единственият, който е оказал помощ на място, посещава болницата и близките на пострадалите, финансира лечението. Единствен той си призна вината и заяви, че е готов да понесе наказанието, каквото и да е то. Но това не ни стига, искаме още и още.
Може би трябва да го обесят пред Народното събрание за да се почувстваме удовлетворени. Сякаш подобна разплата може да успокои собствените ни съвести за тъпотиите, които е надробил всеки от нас.
Прокуратурата за 18 години не е доказала пред съда престъпленията поне на един гранде мафиозо, поне на един гранде политико мафиозо, поне на един гранде министро-политико мафиозо. А ние ги знаем тези гранде мафиози, говорим всеки ден за тях, псуваме, като ни пробутват евтини лафове от тв екрана и вестниците, но не натискаме прокурорите да си свършат работата. Псуваме ги зад гърба им, но не ги притискаме. Не притискаме полицията и цялото МВР, макар да знаем десетки истории за корумпирани ченгета - от уличния патрул до министерския кабинет и генералите. Тях ни е шубе да ги посочим, което те тълкуват съвсем правилно и ни третират като маймуни.
Не натискаме правителството да построи поне един свестен път или улица
Да публикуват министерствата и агенциите за какво разходват бюджета - перо по перо, стотинка по стотинка, защото това са наши пари. Баламосват ни с някакви абсурдни статистики, с някакви доклади за постигнати успехи, а очите ни виждат съвсем друго. Учителите не издържаха и се вдигнаха, но ние и към тях имаме съмнения. Само към властта се отнасяме със страх и завист, което може би е единственото обяснение за българското мълчание.
В такова общество, където езичници се правят на православни, а поповете си траят дори за дрогата в училищата, Максим Стависки е удобна жертва! За да не им лъснат на някои политици лъжите в предизборната кампания - хоп на първия ред в новините лошото момче Максим. Нещо около посещението на Саркози не е съвсем удобно - прас с промилите Максим по главата. Да има как още поне година да се влачи делото, да излизат още нови и нови сензации. Ако пък се и разделят с Албена - още по-голям кеф! Може и медалите да му отнемем, защото истинските шампиони са честни, добри, трезвеници, не карат коли, помагат на децата и възрастните, участват в инициативни комитети за президент, за кмет... През това време някой друг именит спортист, певец или актьор ще стъпи накриво и ето ти нова сензация. Тогава Максим ще мине на втори план.
Докато обаче няма втора жертва, Максим трябва да бъде използван докрай. Предлагам да бъде предаден на тв-шоу-инквизициите "Сървайвър", "Биг Брадър", "Пълна промяна", "Треска за злато", "Сделка или не" - всеки ден да е пред очите ни и да можем да го заковаваме с телефонни въпроси от сорта: "Ти защо си още жив, след като - знаеш си какво..." Да мине и през резачката на сутрешните блокове, най-вече през Бареков. После да бъде сварен на тих огън в "Горещо" на Венета Райкова. Никаква милост за Стависки! Това е девизът днес. После идва ред на суровата, но справедлива присъда. След това - затвор. Репортажи от килията. Нека разбере, че всичко се плаща. Щом в САЩ не прощават на щерките на Буш, когато пият бира, нито на Ди Каприо, Бритни, Парис Хилтън или който и да било друг, значи и тука може. Само че ни убягва един малък детайл: там законът е еднакъв за всички, или почти за всички. Тук обаче системата сама избира кого да смаже и кого да закриля. У нас важи правилото: "Не гледай какво правя, а слушай какво ти говоря." Затова Максим Стависки е една суперудобна жертва. Чрез него правосъдната система опитва да натрупа точки, които не може да натрупа от други, много по-важни случаи. Прокурорската (а и не само) надежда е чрез Максим да се преперат съвести по дела, като това за жертвите пред дискотеката на ст. "Юнак", трагедията в р. Лим, 14-те изгорели войници на околовръстното и още хиляди забатачени дела за контрабанда, убийства, кражби, трафик, престъпна приватизация и пр. Едно хубаво изпиране на съвести с прах "Максим" - колко хитро.
От Лондон
Васко Василев цигулар
Познавам Максим Стависки от няколко години като много добър, отговорен и достоен човек, с изключително силно развито чувство за справедливост.
В професионален аспект бях и все още съм впечатлен от таланта, потенциала и идеите му не само като спортист, но и като творец с цялостна представа за развитието на фигурното пързаляне като изкуство и форма на забавление.
По повод пътния инцидент от това лято изразявам единствено личната си гражданска позиция. Самият аз съм шофьор и знам, че никой не е застрахован на пътя и всеки може да сгреши. Имам собствена житейска история, свързана със загуба на член от семейството ми в резултат на подобен инцидент, и за съжаление познавам добре тази болка.
От позицията на времето знам, че животът продължава и трябва всеки да поеме кръста си и да се научи да живее отново въпреки случилото се.
Смятам, че Максим е достатъчно силен, за да приеме истината с достойнство.
Сигурен съм, че ще усетим отново смелостта му, на която всички ние сме се възхищавали като българи.
Факт е, че сме равни пред силата на закона, но сме различни като личности и като хора, надарени с някаква дарба или талант.
Историята и животът сами по себе си ни дават ежедневно и непрекъснато много примери за това как едни хора вдъхновяват и дават сили на други хора.
Максим е роден лидер и затова мисля, че заслужава да бъде наказан, но не с ефективна присъда, а с ефективен втори шанс.
Общо:
514314
Вчера:
1064
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.